Четирите етапа на прошката ~ назаем от Бягащата с вълци

 Четирите стадия на прошката ~ назаем от „ Бягащата с вълци ” на Клариса Пинкола ЕСТЕС (Изд. Бард)

(Vincent Van Gogh, Pietà (after Eugène Delacroix). 1889. Van Gogh Museum, Amsterdam)

По характер някои хора по-лесно простят от други. При някои това е заложба, при множеството би трябвало да се усвои като умеене. Същностната жизнеспособност и сензитивност очевидно оказват въздействие на способността да прощаваме. Изключителната жизнеспособност и дълбоката сензитивност не постоянно разрешават с лекост да отминем злото. Вие не сте неприятни хора, в случай че не можете елементарно да простите. И не сте светици, в случай че го вършиме. Всекиму своето, когато му пристигна времето. За да се излекуваме изцяло обаче, би трябвало да кажем истината и освен да изразим своето страдание и болежка, само че и да разкрием каква щета е нанесена, какъв яд, омерзение и предпочитание за самонаказание или възмездие е провокирала тя в нас. 

Нека разгледаме четирите стадия на амнистия. През годините съм създала и употребила тези стадии в работата си с травматизирани хора. Всяко равнище има по няколко пласта. Към тях може да се подхожда в друг ред и за друга дълготрайност от време, само че аз ги слагам в реда, в който поучавам пациентките си да стартират работа. 

Четирите стадия на прошката:

1. Откъсване - да го оставим на мира. 

2. Търпение - да се въздържим от наказване. 

3. Забравяне - да го отклоним от паметта. 

4. Прошка - да опростим дълга. 

♥ Откъсване

За да стартираме да прощаваме, би трябвало за известно време да се откъснем от мислите за индивида или събитието. Това не значи да оставим нещо незавършено, а по-скоро да си вземем „ отмора “ от него. По този метод не се изтощаваме и имаме опция да се подсилим по други способи, да претърпяваме друго благополучие в живота си. Полезно е да се упражняваме за окончателното освобождение, което настава по-късно с прошката. Изоставяйте обстановката, загатна, казуса колкото пъти се постанова. Идеята е не да не им обръщате внимание, а да се научите да се дистанцирате от тях. Да се откъснете, значи да продължите това ръкоделие, да отидете при оня океан, да се заемете с обучение и любов, които ще ви дадат сили и ще ви разрешат за известно време да оставите казуса на мира. Това е обикновено, потребно и целебно. 

♥ Търпение

Вторият стадий е търпението, изключително в смисъл на възпиране от наказване - нито да мислим за казуса, нито отчасти или изцяло да работим по него. Извънредно потребно е да упражняваме този тип възпиране, тъй като по този начин сплотяваме казуса в едно и не му разрешаваме да потече във всички направления. Така събираме нужната вглъбеност досега на идващите стъпки. Това не значи да изгубим инстинкта си за самозапазване. Това значи да си дадем пролонгация и да забележим каква ще е изгодата за нас. Това значи да проявим устойчивост, да канализираме страстта. Това са мощно настоящи медикаменти. Изпълнявайте, колкото можете. Това е пречистващо упражнение. Няма потребност да вършиме всичко - може да изберете единствено едно нещо, да вземем за пример издръжливостта, и да го упражнявате. Може да се въздържате от бърборене, възмущение, неприязън. Въздържането от непотребното наказване укрепва пълноценността на действието и душата. Да деянията самообладание значи да упражнявате великодушието си и по този метод да позволите на великата състрадателна природа да вземе присъединяване в решаването на проблеми преди предизвиквали разнообразни страсти - от едва неспокойствие до яд. 

♥ Забравяне

Да забравите значи да отклоните от паметта, да не се вманиачите, с други думи, да отхлабите хватката си. Да забравите не значи да изпаднете в „ мозъчна гибел “. Съзнателното забравяне значи да се откъснете от събитието, да не го държите на напред във времето, да го свалите от сцената и да го оставите да се скрие зад кулисите. Ние упражняваме съзнателното забравяне, като не призоваваме непрестанно огнения материал, като отхвърляме да си спомняме за него. Забравянето е деен, а не въздържан акт. Това значи да не въртим безпределно в мозъка си едни и същи проблеми, да не се самонавиваме с едни и същи мисли, облици или страсти. Съзнателното забравяне значи да се дистанцираме, да не се обръщаме обратно и по този метод да живеем в нова земя, да си създадем нов живот и нови прекарвания, за които да мислим. Този тип забравяне не изтрива загатна, а носи покой на свързаната с него страст.

♥ Прошка 

Има доста способи да извиним обидата на човек, общественост или нация. Трябва да запомним, че „ окончателната “ амнистия не значи да се предадем. Това е умишлено решение да се откажем от негодуванието, което включва опрощаване на дълга и отвод от желанието за отплата. Вие сте тези, които определяте по кое време да простите и с какъв обред да отбележите събитието. Вие определяте какъв дълг няма да желаете да ви изплатят в бъдеще. Някои избират неосмисленото опрощаване: освобождение на човек от всякакво отмъщение в този момент или за в бъдеще. Други вземат решение да сложат завършек на възмездяването в придвижване, да се откажат от дълга, да кажат „ стореното - сторено “, отплатата е задоволителна. Друг тип амнистия е освобождението на човек без каквото и да е прочувствено или друго отмъщение. За някои окончателната амнистия значи да проявят състрадание към другия и това е най-лесно при относително леките обиди.

Един от най-пълноценните типове амнистия е в някаква форма да окажете състрадателна помощ на обидилия ви човек. Това не значи да си пъхнете главата в торбата, а да реагирате милостиво, само че от позиция на личната си сигурност. Прошката е кулминационна точка на откъсването, търпението и забравянето. Това не значи да се откажете от отбраната си, а от студенината си. Един от най-пълноценните типове амнистия е да престанете да изключвате другия, с други думи да престанете да го държите на разстояние, да го пренебрегвате, да се държите студено към него, да не желаете да сте нито надменни, нито подправени. За душата психе е по-добре да ограничите времето и разногласията с хората, към които ви е мъчно да се държите по различен метод с изключение на като с безчувствени манекени. 

Прошката е креативен акт. Има доста почтени способи да простите. Можете да простите към този момент, до тогава, до другия път, за финален път - в случай че последва нов случай, стартира напълно нова игра. Можете да дадете още една опция, още няколко благоприятни условия, още доста благоприятни условия, да дадете опция „ единствено в случай че “. Можете да простите обидата частично, изцяло или на половина. Можете да дадете цялостно опрощаване. Вие решавате. Как разбирате, че сте дали прошка? Обикновено изпитвате горест, вместо яд, съжалявате индивида, а не му се сърдите. Не очаквате нищо. Не желаете нищо. От глезена ви не виси ласо, което ви тегли нанякъде. Свободни сте да отидете където пожелаете. Може да не е настанало цялостно благополучие, само че от този ден нататък сигурно ви чака ново „ Имало едно време “…

От: „ Бягащата с вълци. Инстинктивната природа на дамите ”, Клариса Пинкола Естес, изд. Бард 
Изображение: Vincent Van Gogh, Pietà (after Eugène Delacroix). 1889. Van Gogh Museum, Amsterdam, commons.wikimedia.org